Добавена реалност (Augmented reality)

Добавена реалност (Augmented reality)

В света на дигиталната информация модерната технология често има за свой резултат ползи за потребителя едновременно и в света на виртуалното и в реалния такъв. Смесеният опит беше илюстриран от Пол Милграм и Фумио Кишино през 1994 година, както е показан във фигурата по-долу.

 

  Смесена реалност

     Реален свят -  разширена реалност  - разширена виртуалност - виртуален свят         

Реално-виртуален континуум според Милграм и Кишино

 

 

Добавената реалност /ДР/ става по-типична/разпознаваема за ежедневието чрез устройства /application running portable/, чрез ИКТ устройства /т.е. таблети, ноутбукс и смарт телефони/. Най-популярните от тях са създадени за употреба от туристи и могат да се използват с мобилни телефони, които имат интегрирана GPS приемник. Докато оглеждаме наоколо с камерата на мобилния си телефон, софтуеърът показва информация, специално обозначаваща географската локация, а също и историята на дадения регион, сградите или друга полезна информация.

Базираните на реалността виртуални информационни „слоеве” могат да се активизират не само на специфичното географско местоположение, но и чрез графични кодове – подобни на баркодовете, използвани за обозначаване на стоките в магазините.

 

QR кодът е двуизмерен баркод, който може да съхранява много повече информация от стария линеарен баркод. / QR е съкращение на “Quick Response” – т.е бърз отговор/. Квадратно оформеният черно-бял код може да съхранява различна текстова информация/примерно визитна картичка, уеб-адрес и др./ а също и бинарни/двуични данни.

За да разчетете кода, вие се нуждаете от камера и софтуеър, която може да декодира. Декодирането може да се извърши и от камера на мобилен телефон, която разполага със съответните приложения, но QR кодовете могат също така да бъдат разчетени и от компютър, оборудван със съответната уеб-камера.

 

Примерно този QR код съдържа официалната дефиниция за „секунда” според официалната система SI.

Ако вие разчетете това, използвайки камера или устройство със съответния подходящ софтуеър, устройството ви ще визуализира горната дефиниция.

Не се изисква перпендикулярно зрително поле, за да се разчете кода, което означава, че тези кодове могат да се декодират дори когато се намират на колона или билборд и дори когато самият код се върти.

Интернет предлага най-различни приложения за създаване на собствени QR кодове. Има множество възможности – да се кодират географски координати, данни за различни измервания, уеб адреси, кратки текстове /научна информация и/или данни/, визитни картички, и дори текстови съобщения, които да се изпратят чрез мобилни телефони.

За кодиране на текстово съдържание, вижте на http://www.i-nigma.com.

 

 

 

 

 

Използването на QR в процеса на учене може да се ограничи единствено от нашето собствено въображение. Обикновено, ние използваме тези кодове, за да се свържем с аналогов или дигитален свят, предоставяйки допълнителна информация към някои печатни материали, учебници, местонахождения и т.н

 

Традиционните хартиени учебници и работни помагала са винаги ограничени във възможностите си да трансферират мултимедийна информация. QR кодовете позволяват да се оборудва всеки учебник с допълнително съдържание, което не може да бъде илюстрирано в неговата специфична среда. Например – в учебник по химия може да се добави Интернет линк, свързан с видео визуализиране на дадена химическа реакция, с анимация, демонстрираща използването на лабораторно оборудване или дори с допълнително текстово описание. В учебник по биология може да се добавят допълнителни фотоси или 3D модели на специфични животни от изучавания хабитат. Решението е подобно и за другите учебници по другите предмети. Външните QR кодове, насочващи към дигиталното съдържание трябва да бъдат в потвърждение на традиционната информация и да позволят на учениците да виждат и допълнително алтернативно съдържание, до което те могат да достигнат, използвайки камера със съответния софтуеър.

 

Фигура 6. Визуално представяне на химическа реакция чрез използване на QR код от учебника по химия.

 

 

Учениците могат да направят свои собствени бележки , използвайки тези кодове и могат да подпомогнат създаването на собствени презентации, домашни задания или училищни постери чрез този нов източник на съдържание. Когато се създава дигитално съдържание се създават също и умения, които иначе биха били пропуснати, ако използваме единствено традиционните учебници като посредник между ученика и знанията, които той би следвало да придобие.

Училищните лаборатории и колекции имат множество различни оборудвания и модели, чието име, дизайн, използване или ръководство за употреба би могло да се качи като съдържание на съответни QR кодове. Те могат да се използват за инструкции за първа помощ или действия при бедствия и аварии, а също могат да са полезни и на места, в които не е възможно да се демонстрират в детайли действията, които би следвало да се предприемат.

Учителите могат да използват QR кодовете, за да разширят публикуваните и напечатани помощни материали или работни листове – по един по-компактен начин. Това може да бъде много полезно когато двуизмерната визуализация е трудна/ има се предвид пространствено геометрична задача / или когато печатното съдържание има добавено видео или аудио съдържание от Интернет / т.е. някакъв тест/. Още един добър пример за предходното е периодичната система на тези кодове, която е достъпна и за печатане на:

http://www.flickr.com/photos/periodicvideos/5912075438/sizes/l/in/photostream/.