4. СИМУЛАЦИИТЕ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА ПРИРОДНИТЕ НАУКИ

Демонстрациите и симулациите, осъществени чрез помощта на компютри са особено препоръчителни когато темата и явлението са или опасни, т.е изискващи специални мерки за сигурност, или когато оборудването не е налично в училището, или пък, когато преподавателят се опитва да покаже „играчите”/частиците/ от микросвета или други явления/феномени, които не могат да се репродуцират в училищните лаборатории. Това, което прави преподаването истински ефективно е когато личният опит на обучаващите се комбинира с „виртуална” лаборатория, използваща компютърни методи.

Интерактивна симулация:  (http://phet.colorado.edu/sims/density-and-buoyancy/density_en.html)

 

Компютърните симулации са създадени да виртуализират комплексни процеси чрез прости термини, като в същото време им придават визуално привлекателен и реалистичен вид. Едно от най-важните качества на симулациите е тяхната интерактивност, зад която стоят коректно използвани математически модели на процеси от реалния живот.

Голяма част от дигиталното съдържание, наречено симулация е подобно на телевизионната анимация, където, обаче, учащите се не са само пасивни наблюдатели на изображенията. Тази апликация може успешно да добави обяснения от учителите или илюстрации чрез технически материали.

Пример:  http://lgfl.skoool.co.uk/keystage4.aspx?id=315

Тези симулации могат да се използват и по-успешно в електронното обучение и преподаване, където взаимодействието и интервенцията са изискуеми за обучаващите се. Интерактивните симулации често включват параметри, които учениците могат да променят и по този начин да контролират симулацията. Активното участие на учениците в процеса на учене се удвоява с възможностите да повторение – т.е чрез  повечето възможни опити и индивидуални подходи за решаване, предлагани от компютърната технология.

Една от характеристиките на електронните обучителни материали по природните науки е, че анимациите и симулациите подкрепят/допълват, улесняват/ възприемането на съдържанието, което е трудно да бъде обяснявано само с думи или пък няма начини да бъде възпроизведено/изпробвано в реална среда.  Разширяването на интерактивността и степента на визуализация заедно влияят забележително върху разбирането и интегрирането на нови знания. (Limniou, Roberts, Papadopoulos, 2008)[1].