1. Научна педагогика и дигитални компетенции

Педагогически-методологически елементи при употребата на научни лаборатории

1. Научна педагогика и дигитални компетенции

Ученето е активен процес, в който заедно с другите неща, личната опитност на учениците играе ключова роля. Едно от предписанията на конструктивистката педагогика специално акцентира върху преподаването на природните науки, а именно, че интегрирането на нова знание също изисква учениците да възприемат новата информация като полезна. Затова би следвало да се изграждат строги връзки между света около нас и науката, преподавана в училище.

По-голямата част от изследователите в областта на педагогиката са съгласни, че дигиталните компетенции, които включват също и дигиталната грамотност, имат не само комплексна и силна връзка, но и относителна независимост спрямо другите ключови компетенции. Те зависят в най-голяма степен от социо-културните особености на даденото общество и е трудно да се измерят в рамките на един единствен тест.

През 2008 година, в своя труд Антонио Калвани и др. автори определят дигиталните компетенции като комбинация от три измерения /Calvani et al., 2008/[i] :

Технологично измерение, в което се акцентира едновременно върху капацитета за решаване на проблеми и върху способността за гъвкави решения спрямо променящата се технологична среда,Когнитивно измерение с акцент върху „разчитането”, подбора, интерпретацията, оценката и представянето на информацията,Морално измерение, връзка и комуникация с другите на основата на отговорна употреба на технологиите.

Тези три измерения, разбира се, допринасят за създаването и споделянето на знания както заедно, така и по отделно, но допълващи се взаимно.

 

Измерения на дигиталните компетенции /Calvani et al., 2008/

 

Съобразно основната тема, различните измерения на дигиталните компетенции могат да придобият и повече акценти по време на преподаването/ученето. Типовете активност, които използват ИКТ инструменти и се класифицират като насочени към учениците като методи за придобиване на знания, могат да бъдат разделени на следните категории:

  • Технологични задачи: отговорното и съзнателно прилагане на елементите на ИКТ обикновено попадат под категорията на компютърните науки, но също така се припознават и като част от преподаването на естествените науки под формата на преподаване на употребата на електронни таблици и инструменти за презентации или друг софтуеър
  • Симулационни действия: управление и интерпретация на данни и информация; моделиране на ситуации от реалния живот, които обикновено са включени в училищното преподаване, което е базирано на принципа на разрешаване на научни проблеми
  • Изследователски дейности: събиране, организиране и критическо сортиране на информация, едно от практическите приложения на които може да бъде проектно базираното преподаване/учене
  • Развитие на съдържанието: създаване на съвместно съдържание, заедно с други, чиято технологична база е създадена на основата на съвместно базирани онлайн офис видове софтуеър/ като например: Google Documents/Drive/  и системи от типа на wiki /като например Wetpaint, MediaWiki, Wikispace и т.н/

Инструментите на ИКТ помагат за подобряване на нучните компетенции докато едновременно и учителите и учениците могат да получат този позитивен ефект. Няколко сфери на приложение:

  • Моделиращи процеси и условия, в хода на които пространствените и времевите лимити на явленията се сменят, което би могло да се използва като средство за запълване на големите празноти, които се получават заради разликите в размерите /има се предвид атоми, молекули, биохимични процеси, кристална структура/.  
  • Лабораторно оборудване, експерименти, третиране на химически вещества във виртуална среда побезвреден, чист и незастрашаващ начин. Планиране на експериментите, тестване на експерименталните ситуации/условия.
  • Дисплей/показване, демонстриране и анализ на явления, които не са достъпни на живо, изучаване на микросвета чрез симулации.
  • В противовес на традиционните медии, създаването на компютърни графики и анализът на данните е бърз и експресивен/добре възприеман.
  • Дигиталните методи за преподаване насърчават интерактивността с цел повишаване на личното участие на учениците в създаването на техните знания и в развитие на техните умения и капацитет. Това е подкрепено от бързи отговори на въпросите и с възможност за незабавна обратна връзка /проба и грешка/.
  • В продължение на обширния списък на достъпните инструменти, създаващи презентации, се откриват нови възможности както за учителите, така и за учениците, които разрешават по-лесно и по-адекватно репрезентиране/представяне на знанията.   
  • Експериментите, създавани с помощта на компютри запълват разстоянието между реалността и виртуалното пространство, за да подпомогнат директното и качествено придобиване на знания. Препокриването между ученето и училищните сайтове понякога  намалява заради мобилните устройства /като например сензори, GPS/.  

Интернет осигурява и на учителите и на учениците едновременно в рамките на една и съща социална мрежа, давайки изцяло ново измерение на процеса на учене/преподаване.   В тази връзка..... вижте следния линк ......

(http://hu.wikipedia.org/wiki/H%C3%A1l%C3%B3zatalap%C3%BA_tanul%C3%A1s)

показващ, че подходът на връзка връзка между ученици, учители и информация е също толкова важен и комплексен, колкото физическите и химически връзки с дадено съединение.

В допълнение на възможностите, предлагани от ИКТ, ние трябва също да коментираме и техните ограничения, доколкото съществуват и ситуации, в които информационните технологии не помагат за постигане на целите на естествените науки.

  • Друг често срещан проблем е, че виртуалните решения се използват за заместване на реални експерименти, дори когато определени явления могат да се демонстрират в реални условия, т.е има реален достъп до тях, съществуват инструментариум и условия за тяхното осъществяване на практика.
  • Компютърните графики и анимация, в определени случаи са създадени много повече за чисто естетическо възприятие, отколкото съобразно научни критерии. Като резултат, въпреки, че моделите имат високо визуално качество, всъщност предоставят невярна информация.
  • В рамките на „джунглата” от информация, съществуваща в световната уеб мрежа, ние всички имаме достъп до много непотвърдени данни /примерно за различни „хранителни” добавки/, до научно небазирани концепции и теории /примерно за хомеопатия и „фи” вода/, а също и до псевдо-научни и подвеждащи информации.
  • Чистото копиране на съдържание и използването на такъв тип данни – без да се обмислят, проверяват и разбират /от типа: copy and paste/ напоследък при учащите се е модел за подготвяне на различни техни задания /домашни, тестове, презентации и други активности за учене/. Затова се налага промяна и осъвременяване на системите за проверка и оценка на знанията.

 

__________________

 [1] Calvani,Antonio; Cartelli, Antonio; Fini, Antonio; Ranieri, Maria (2008): Models and Instruments for Assessing Digital Competence at School, Journal of e-Learning and Knowledge Society – Vol.4, n. 3, September 2008 (pp. 183 – 193)