2. Учене, базирано на разрешаването на проблеми
2. Учене, базирано на разрешаването на проблеми
Проблемно базираното учене /ПБУ/ е един от доказаните методи на конструктивната педагогика. За първи път този метод е използван през 1960 година в медицинските курсове на Мак Мастер Университет в Канада.
Едно от най-широко познатите заключения на конструктивистката педагогика е, че интегрирането на ново знание също изисква новата информация да се възприема от учениците като полезна. Учениците стават активни участници в проблемно-базираното учене ако работят в по-малки групи. Индивидуалното мислене, както и комуникацията между равни - играе много важна роля в този процес. Дискусиите и дебатите по групи, както и споделените опит и знания също допринасят за изграждане на умения за успешно разрешаване на проблеми.
Когато се използва този метод, учениците започват от изследване и интерпретиране на даден проблем.Тогава членовете на ученическата група събират и организират информацията, свързана с проблема. Групата заедно стига до определено заключение /което може да бъда както грешно, така и вярно/, опитвайки се да постигне консенсус/единомислие. Индивидуалната и екипна работа са еднакво важни в този процес. Всяка група представя решение за проблема, което се подлага на дискусия и оценка.
Проблемно-базираното преподаване изисква различно отношение и различни методи за работа, както от страна на учителя, така и от страна на учениците. Това означава, че подготовката и работата по време на учебните часове са различни от традиционно познатите такива.
Стъпки на проблемно-базираното учене:
Подготовки
Работата се върши в малки групи. Всяка група може да има 4-7 члена, според броя на учениците в клас и според темата, която се дискутира. Задачите, поставени от учителя трябва да са мотивиращи, интересни и близки до реалния живот. В допълнение към това е важно и да се определи времевата рамка и резултатът от работата /лекция, модел, програма и т.н/
Проблем анализ
Точно както при другите групово базирани методи, ролите трябва да са определени в рамките на групата. Модератор, говорител, изготвящ реферата/кратките бележки по същество/, а също и определен участник, който следи за времето са задължителни като позиции. След разпределяне на ролите, групата дискутира основните направления за решаване на проблема, а също и възможните задачи, които би следвало да се разрешат. Важно е, всички членове на групата да участват активно, да изучават и осветляват проблема от различни ъгли. В противен случай почти няма реален шанс проблемът да бъде разрешен.
Както е видно от горното, учителят определя водеща роля в горните процеси на проблемно-базираното учене. Учителят влиза в ролята на ръководител, източник на информация и консултант – без да участва в груповите срещи.
Идентифициране на състоянието/обективната даденост
След брейнсторминг сесията, групата би следвало да вземе консенсусни решения, съобразно извършваните действия – изследване, експеримент, литература, интервю и т.н, и то в определения лимит от време. Касае се и за хипотезите и за отговорите на възникналите въпроси.
След определяне на целите и задачите, учениците ще дискутират своята програма и ще разпределят кой за коя дейност е отговорен.
Решение
Като част от тази стъпка, учениците завършват предварително поставените задачи за разрешаване на проблема в комбинация от индивидуална и групова работа. Според описанието, проблемно-базираното учене изглежда като линеарен, но спрямо актуалната ситуация/в действителност – групите могат да се връщат към свои предишни стъпки, ако това се налага и могат да повтарят определени процеси в съответна последователност.
Синтез
Ключовата стъпка за решаване на проблема е сумирането на решението и оформянето му във вид, подходящ за представяне пред другите групи. В тази стъпка/на този етап/, студентите могат да предложат/дефинират/открият нови концепции/варианти и знания, появили се в хода на процеса. Това е важно, защото в хода на ученето, те идентифицират не само „крайния” продукт, но и индивидуалния резултат. По подобен начин са важни прегледът и оценката на работния процес от страна на всички членове на групата.
Когато се движим по пътя на традиционното образование, учителите първоначално запознават учениците с учебния материал и след това се опитват да го свързват с практиката. Проблемно-базираният метод на учене е по-различен. При него – учениците следва да достигнат до новото знание чрез разрешаване на проблеми.