Геолокация и природни науки
През последното десетилетие се появиха различни уеб-базирани апликации, които свързват по нов, интересен за ползвателите начин – сателитните изображения с геопространствена информация и картографиране. Това включва NASA World Wind[1], Google Earth[2] и Bing Maps[3]. Информацията е свързана с географските разположения – т.е. геолокацията, свързана още с нарастващото количество електронно съдържание : снимки, данни и измерващи данни.
Световната карта може да бъде изключително интересна за тези, които изучават природни науки, още повече, че Google Earth може да се използва не само за уроците по география. Използвайки инструментариума на Google Earth могат да се организират интересни пътешествия в история на науката и в други теми. Може да се регистрира всяка отделна избрана географска локация и след това да се посети чрез автоматичната „flyover” функция или ръчен контрол. Виртуалният роуминт създава нови измерения за „класическото” електронно съдържание, използвано за учебниците и уроците. Интересна разходка може да включва посещение на важни сцени от историята на радиоактивността, посещение на Чикагския атомен пилон/стълб, откъдето известната статуя на Хенри Мур се вижда дори от сателит. Или може да се използва Google Earth за да се посети саркофага на четвърти реактор на Атомната централа в Чернобил.
Фигура 3. Саркофагът на Реактор 4 на бившата атомна централа в Чернобил
В допълнение към географските локации, са достъпни също тематични карти в различни размери. Те са изготвени от ползватели и също са достъпни за употреба в Google Earth. Представляват актуални наслагвания върху картата на земята. По отношение на вредните емисии, качеството на въздуха и природните катаклизми, също може да се намерят много и различни карти, чийто брой непрекъснато се променя /главно се увеличава/ във връзка със самата природа на Интернет.
Съединените Американски Щати започват да експериментират системи за позициониране с военна цел още в ранната 1970 година. До месец май 2000 година, обаче резултатите от така наречената Глобална позиционираща система /GPS/ беше безполезна за цивилни цели заради своята неточност. Откакто ползвателите на GPS революционизираха навигацията във всички сфери на транспорта, всички потребители на смартфони и таблети получиха нови възможности.
Чрез използването на GPS може с точност до 1 метър да се определи местоположението на точките на мерене под форматна на географски координати. /в допълнение към актуалните измерващи данни, фотографии, видео, наблюдения и т.н/. GPS устройствата предлагат и опцията за определяне координати на пътя по подразбиране, но най-голямото количество модели могат също така да съхраняват вече изминалия път и да го показват върху карта, изобразена върху GPS приемника. Учениците, които правят тестове могат да отбележат размерите на локациите, които са посетили чрез Google Earth.
Фигура 4. Измерване чрез използване на сензора за запис на данни.
Откакто образованието постоянно увеличава употребата на устройства за запис на данни с допълнителни опции към тях, чрез прикачените сензори данните могат да се качват на компютър и да се свързват към GPS координати на по много опростен и ефектен начин. По време на тестовете можете да използвате правилните сензори за измерване на качеството на въздуха - /т.е. карбонов моноксид, карбонов диоксид, серен диоксид, азотен диоксид, температура, pH на даден разтвор, съдържание на разтворен кислород и електропроводимост на естествените води/, както и много други данни. Предимството на използването на устройствата за запис на данни е, че учениците могат да правят измервания точно и бързо, дори на определени интервали, докато устройството зарисва всички данни.
Фигура 5. 3D диаграма от Google Earth
[1] NASA World Wind - http://worldwind.arc.nasa.gov/java/
[2] Google Earth - http://earth.google.com/
[3] Bing Maps - http://www.bing.com/maps/