Ако в даден музей се подготвя образователна програма за „Водата – като химическо съединение”, то със сигурност не е достатъчно в музейния експлораториум да се покаже само химическата структура на водата и употребата на това съединение за различни цели. Далеч по-важно за музейната образователна програма, посветена на водата е тя да бъде представена, обяснена и разбрана като:

-          Един от най-важните естествени ресурси на планетата, без който човешкото съществуване е немислимо.

-          Енергия, сила и стихия, чието използване трябва да бъде само за добри цели

-          Недостатъчен и неравномерно разпределен в природата ресурс

-          Жизненоважен елемент, чието опазване и пестене е задължително за бъдещето и за устойчивото развитие на природата и на обществото.

Ето такива са гледните точки и посланията, които една музейна образвателна програма излъчва към своята публика. Очакваните резултати от тази програма са не само нови знания, но и адекватно екологично и отговорно социално поведение, свързано с темата. И тези резултати могат да се търсят чрез прилагането на всички възможни образоващи методи.

Примерът показва, че най-важното за музейното образование е да влияе позитивно на човешките нагласи, да създава отговорно отношение и чувствителност спрямо природата и обществото – като цяло. Не толкова детайлите, колкото промени в отношението са важни, защото музейното образование се стреми да създава критерии за оценка на заобикалащата ни действителност и случващото се около нас. То има за свой измерител на успех познаване и съобразяване с глобалните човешки ценности, изхождайки от базата на съхраненото в музеите непреходно културно и природно наследство. Именно затова, музейното образование има доста по-широк обхват и цели – в сравнение с класическото такова.