Дали повечето хора разбират и възприемат музея по този начин? Дали приемат това твърдение за истина и вярват в него? Може би - „да”, а може би – „не” . Отговорът на горните въпроси е доста обширен, но, за целите на курса ще се опитаме да дадем известна яснота. Затова ще представим факти и доказателства относно функционирането на днешната музейна институция,  ще разкажем какво се случва в нея, кой и защо я посещава, колко често и защо.

Ако ние – музейните специалисти считаме, че хората посещават музеите, защото сме си свършили работата брилянтно и сме подготвили уникални изложби – ние се заблуждаваме. Ако си мислим, че културното наследство привлича хората, само защото те знаят, че то е изключително важно – отново се лъжем. Истинската причина посетителите да идват в музеите е шансът им да общуват с наследството, с нас – като познавачи на това наследство, а също и с другите посетители.

По тази причина, съвременните музеи преди всичко са центрове за комуникация – фокус на привличане, в който хората очакват да общуват и правейки го - да се чувстват по-добре в интелектуално и в емоционално отношение. Погледнато по-детайлно, комуникацията в музейна среда има няколко аспекта.

Най-важният от тях е общуването с историята/миналото. Хората, принципно знаят, че всички видове музеи представят човешката и/или природна история. Това означава, че музеите показват  цялостната човешка активност през вековете , развивала се в  контекста на природните дадености. Повечето хора свързват музеите с история, археология, етнография, история на науката, изкуството, природата и т.н. Всеки музей представя човешките постижения от своя водеща гледна точка/тема. Съответно - отделният посетител, имайки своите предпочитания – избира коя от тези тематики го привлича повече. Но, със сигурност всеки човек иска да има досег с исторически/природни артефакти и причината е, че желае да има обективна и нагледна представа за миналото на човешкия род. В допълнение към това - посетителят иска да разбере и как учените обясняват нещата от обективна гледна точка. Затова, първата причина и мотивация за комуникация в музейна среда е научният/познавателен интерес на посетителите.

Освен от историята на природата и обществото, хората се интересуват и от изкуство. Не само като история на създаване на творби, история на техните автори, история на стиловете и технологиите. Хората искат да разберат и да се докоснат до художествените шедьоври, за да почувстват част от вдъхноветнието на творците, за да се докоснат до техния свят, с идеята и те самите да изпитах сходно вдъхновение, емоция, творчески импулс и т.н. Интересно им е дали творческият импулс, който е довел до създаването на гениални творби е нещо само строго лично и присъщо на гениите, или пък, може се предава чрез творбите и на тези, които ги възприемат. За посетителите е любопитно – дали могат да преживеят приятни и емоционално наситени моменти когато общуват с произведенията на изкуството, как това ще им се отрази и дали ще могат да се почувстват обогатени в морален и естетически план. Това са истинските причини галериите да са пълни с посетители. Повечето от тях не са завършили история на изкуството или сходна специалност. Може би дори и не очакват да се обогатят с чисто изкуствоведска информация. Те търсят общуване със света на творчеството, чрез артефактите, представени в музея. С други думи, импулсът и интересът отново са да има комуникация между тях и изкуството. Същото се отнася и за всички останали музеи.

Друга мотивация на музейните посетители е възможността да научат нещо ново и непознато. Въпреки, че може и да не осъзнават огромния обем от знания, които музеите могат да им предоставят, те усещат, че могат да получат нова информация, полезна,за да се  чувстват по-квалифицирани/подготвени, и ако не друго – то поне да бъдат по-информирани в ежедневните си контакти с приятели, колеги, роднини и т.н Това влияе на тяхната самооценка и самочувствие. По тези причини, повечето хора, наистина посещават музеите, за да придобият нови знания, считайки културното и природно наследство, съхранявано в тези институции за сериозен познавателен ресурс.  

Следващата важна причина музеите да бъдат често посещавани от своята публика е възможността за забавление и приятно прекарване на свободното време. Всички съвременни музеи подготвят и осъществяват своя политика за т.нар. „музейни забавления”. Става дума за специфичен тип забавления, в които публиката общува с културното и/или природно наследство под формата на забавно поднесени инициативи/програми/игри и т.н, които помагат общуването да се осъществи не само като познавателен процес, но и като удоволствие. Същността на това удоволствие се състои в своеобразното пренасяне на посетителя в други епохи, превъплъщаване в човек от тези епохи и най-вече – ревитализиране/оживяване на контекста на миналото, от който музейните „забавления и игри” ни правят естествена част. Понякога този процес на пренасяне във времето и пространството ни кара да се чувстваме сякаш сме се качили на машината на времето и това ни носи огромно удовлетворение или поне задоволява естественото ни любопитство. Едновременно протичат два процеса – учене и забавление.

 

Моля, погледнете примерите:

Dinosaurs Exhibition | Museum for Kids in San Antonio, Texas - YouTube

Science Museum Lates - YouTube

A Wonderful Day Out With Thomas at the Gwili Railway Carmarthenshire 24/04/2011 - YouTube

The Samsung Children's Museum - YouTube

 

Представените по-горе примери показват колко много и различни са начините за забавление в музеите. Очевиден е обаче обединяващият факт, че музейните забавления представляват придобиване на нови знания и опит, чрез извличането им от миналото. Този вид оживяване на наследството може да бъде възприемано едновременно като емоционално удовлетворение /забавна игра/, но и като модел за придобиване на трайни знания, защото включва не само класическите техники на слушане и визуално възприемане, но съдържа също практически действия, ментални, морални,  емоционални, а понякога и чисто физически предизвикателства. Преодоляването им носи истинска радост и се помни дълго.

 

Имайки предвид изброените по-горе фактори, музейните специалисти подготвят своите програми с професионална грижа за публиката. Музеолозите препоръчват всяка от тези програми да съдържа поне три от четирите компонента: наука, изкуство, образование и забавление. Има изобилие от добри примери и практики в това отношение – по целия свят.

 

Ето още два от тях:  

Storytelling Meshes with Kinetic Sculpture: Museum Proper - YouTube

Ontario Science Centre: Teachers & Students

 

Какво, всъщност означават „добри практики” в музеите? Нека поговорим още малко за тях. Ако до тук акцентираме върху четирите основни компонента – като база на музейните инициативи, насочени към публиката, то къде тогава остават самото наследство, експозициите, изложбите и класическите екскурзоводни беседи? Отговорът на този въпрос е, че всички практики в музеите, които постигат добри резултати спрямо отделните публики – са добри. Но, тъй като в последно време публиката променя своите очаквания, то и те следва да се обогатяват, разнообразяват и трансформират доста по-често, отколкото све свикнали. Традиционните екскурзоводни беседи продължават да са актуални, но вече не са достатъчни. Посетителите, обикновено разполагат с кратко време, дори когато са на туристическа ваканция. Те очакват да видят повече, да научат повече, да усетят повече и в същото време да се забавляват. Тоест, те очакват троен ефект за едно и също време. Искат най-много и най-доброто, което може да им се предложи, за краткото време, с което разполагат.

Вероятно, това не е най-добрият подход от гледна точка на музейните специалисти, но е реалността, с която би следвало да се съобразяваме.Затова – решението е – да се предлагат разнообразни „турове” с повече интерактивни и образователни елементи, да се поднася ясна и добре структурирана информация, придружена с приятни емоционални моменти и, разбира се – като финал – да се осигурят хубави спомени, които да останат след края на посещението. Добрите музейни практики са тези, които представят културното/природно наследство, използвайки по-голямата част от тези елементи. И ако се запитаме как това може да се случи – отговорът е – освен по класическите начини, и с помощта на новите ИКТ. В следващите глави на курса ще представим точно как и чрез кои ИКТ можем да обогатим музейната комуникация с публиката. Но, към този момент, моля, погледнете още примери на добри музейни практики, някои от които включват ИКТ, а други не. Идеята е да усетим разнообразието от модели за музейна комуникация /добри музейни практики/.

 

Открий съкровището - Децата и културното наследство на Югоизточна Европа - otkrivam.com

Living History Naper Settlement - A Tour of the Museum - YouTube

Stanford lab makes virtual reality more life-like - YouTube

Amit Sood: Building a museum of museums on the web - YouTube