В предишната тема коментирахме музейната комуникация и дадохме примери за образователните практики – като важен елемент на доброто общуване с публиката.

Тук, в тема 2 ще представим някои детайли и допълнителни примери за музейното образование в неговите 3 варианта/разновидности/: формално/класическо/; не/информално/съвременно, допълващо боразование/ и смесено / - съдържащо елементи от предходните два варианта.

Формалното обазование е най-разпространеният вариант на образователна практика. Всички имаме достатъчен опит от него още от своето детство – в училищния период и по-късно в университетския такъв. Основните елементи, характеризиращи формалното образование са: постоянно място и време на провеждане на образователния процес; предварително зададена и утвърдена програма; постоянен преподавател /лектор/; задължително оценяване за придобитите знания посредством изпитни форми и цифров еквивалент на показаните резултати /от слаб до отличен/; утвърдено конкретно съдържание на всеки урок в рамките на годишна урочна програма; предварително зададена методическа и дидактическа рамка и т.н. Като правило, всеки училищен/класически/ урок има за цел да представи в учебното съдържание - обективна научно-обоснована истина и в резултат на това – обучаващите се да я възприемат, разберат и запомнят. Така, че да могат да я възпроизведат логично и обосновано. Обичайно, истината е една единствена, или с някои варианти, и важният резултат на класическото образование е – тази истина да бъде въприета и доказана/и/или интерпретирана във вида, в който е била представена от учителя или от учебника.

Разбира се, това е кратко и непълно описание на класическото формално образование. То има безброй други характеристики и безспорно е най-важното образование, с което започва обучението на всеки човек. То е изключително важно, използва се и в музейна среда, но не е единственият вид, приложим в нея. Без да навлизаме в детайли, за целите на този е-курс, формалното образование се представя, като елемент на музейното образование, прилагащо се – отделно или заедно с другите – неформални методи.

Музейната образователна практика, наистина използва богата палитра от разнообразни не/информални методи. Предстои да ги представим и по-канкретно, но преди това – нека започнем с някои обобщаващи характеристики на съвременното образование – като цяло.

Съвременното образование е твърде обширна територия. То е обект на хиляди дискусии по целия свят. Един от основните въпроси в тези дискусии е „Какви са очакваните резултати от доброто съвременно образование и как те биха могли да бъдат постигнати?” Отговорите също са неизброими. Зависят от конкретните образователни цели, от националните образователни стратегии, от манталитета на отделните народи и т.н. Но, като цяло – експертите и правителствата очакват да имат добре квалифицирани специалисти, готови да работят ефективно след като са придобиливат не само знания, но и умения. Това означава да са добре информирани, да боравят със съвременната информация и да могат да я преработват и използват/прилагат за очакваните практически резултати. Очаква се добре образованите специалисти да могат да използват знанията си, да мислят индивидуално и то не само тук и сега, но и за бъдещи периоди, да трансформират вече придобитото знание в ново, да го прилагат под формата на нови инициативи/идеи, проекти и практически инициативи. Което не е лесна задача. През 21 век и в състояние на световна криза – добро образование означава активна комбинация мужду бързо променяща се практика и относително константна теория; между класически/формални и съвременни/ неформални образователни подходи, които помагат на хората да бъдат креативни и иновативни.

Образованието, по дефиниция е повече ли по-малко консервативна система. Консерватизмът е част от неговата същност. Затова класическата образователна система/методика не може да се променя твърде често, иначе би загубила повечето от ефективните си характеристики. Но, в същото време, от гледна точка на предходното, образователната система би следвало да включва и нови елементи или поне да бъде съпътствана от допълващи образователни дейности, които могат да й придадат иновативност, индивидуален подход и прагматичност. Следователно, към днешния момент, наличието на допълващи образователни форми е задължително. Те могат да бъдат определени под обобщаващото понятие не/информално образование.

Неформалното образование се появява в световната образователна практика през последните 20 години – в резултат на обществените потребности. И обучаемите и експертите в областта на образованието изследват образователните ресурси на ежедневния живот и откриват, че те са много повече от предлаганото в класическата образователна система. Реален факт е, че ако някой желае да знае и да научи повече, то той може да го направи не само в училище/университет, но навсякъде и по всяко време, стига да има това желание. Източници на знания има навсякъде в заобикалящата ни действителност: вкъщи; книгите; медиите; природата; традициите; изкуството; художествените практики и културното наследство са от най-познатите и използвани за образователни цели. Но, можем да научим много и докато шофираме, докато спортуваме, докато пребиваваме във виртуалното пространство и т.н. На практика, образователните източници са неизчерпаеми и не/информалните образователни практики ги използват максимално.

Тук ще представим повече детайли относно не/информалното образование./По дефиниция - между „неформално” и „информално” образование има известна разлика, но за целите на това представяне – двете понятия ще бъдат използвани еднозначно./ Преди всичко – не/информалното образование е все още допълващо класическото такова. То не може да го замени, а само да го разшири и интензифицира.

Неговите основни характеристики са: свободен избор на място и време за учене; свободно избираемо тематично съдържание; използване на различни методи за преподаване и учене; визуализация и автентичност на показваното, не-цифрова, а смислова оценка да придобитите знания; задълбочаване на мотивацията за учене на участниците в процеса; включване на практически дейности в процеса на учене; насърчаване на индивидуалната активност; насоченост към активно мислене и иновативни образователни подходи с прилагане на индивидуална гледна точка и анализ чрез доказателства от различен характер; незадължително позоваване единствено и само на досега общоприетата обективна „истина от последна инстанция”, а възможности за аргументиран коментар върху нея; използване на повече от един обучител по едно и също време – в различна педагогическа и/или творческа позиция; насърчаване на самооценяване на знанията от самите участници; акцент върху учене чрез диалог и дискусии; субект-субектна комуникация в хода на образователния процес; включване на емоционалния и творчески потенциал на всички участници – с цел насърчаване на себеизявата им в хода на образователния подход; учене в движение и чрез практика и развиваве на допълнителна опитност и умения; търсене на ефекта – по-голяма ментална и практическа креативност чрез използване на позитивната провокация; използване на възможни нетрадиционни логически връзки между отделни факти; включване на разнообразни творчески и художествени методи в процеса на придобиване на знанията; употреба на потенциални ментални реконструкции; игри, пъзели и т.н – като част от педагогически и дидактически инструментариум и т.н.

Не е възможно да се изброят всички характеристики на не/ин-информалното образование и не това е целта на този курс. Тук те са представени в контекста на сравнение с класическото образование, за да изпъкнат разликите. Целта на е-курса е да покажем и и да докажем, че музейното образование, по своята същност е по-сходно с неформалното образование, въпреки, че включна в себе си и част от инструментариума на класическото формално такова.

Ето един пример, който потвърждава горното твърдение. Чрез него ще представим разликата между „класически /в смисъла на формален, училищен/ урок, проведен в музея” и „музейния урок”, създаден в стилистиката на неформалното образование.

Ако един учител реши да подготви урок по история за Коледните традиции и реши да го проведе в етнографските зали на градския исторически музей, то той може да направи това като се свърже със съответния уредник или педагог в музея. Заедно, те ще подберат подходящата част от историческата експозиция, в която учениците ще могат да видят артефакти, визуализиращи местните традиции, свързани с Коледния цикъл. Тези артефакти са придружени със съответните текстове и обяснения и се намират в музейните витрини. Двамата педагози – този от училище и този от музея, отново заедно /но и по отделно/ могат да изберат образователното съдържание на урока, съобразно училищната урочна програма/съдържанието на учебника/ и могат да я обогатят чрез визуализиране на това съдържание – в музейна среда. Учениците ще видят, ще чуят съответните обяснения, ще задават въпроси и дори биха могли да се докоснат до някои експонати. Това, безспорно ще направи урока по-интересен и по-нетрадиционен, но все пак си остава класически училищен урок, макар и проведен в музея и свързан с културното наследство/ в неговите две разновидности – материално и нематериално/.

Що се касае до типичния неформален музеен урок – нещата са различни. Ако отново вземем за пример същата тема „Местни традиции за Коледа”, то музейният урок или по-точно казано – музейната образователна програма ще протече по друг начин – с други педагогически методи, цели и очаквани резултати.

За постигането им – учениците, учителят и музейният педагог отново ще работят заедно. Те могат да бъдат в същата етнографска зала/зали на градския исторически музей, но обучаващите се няма само да слушат, да гледат и да коментират видяното там. Те ще бъдат предварително подготвени за провеждането на програмата. Седмици или месец по-рано те ще са получили своите персонални задачи от типа: да са издирали допълнителна информация за местните традици – от книги, от близки и познати, от Интернет; да са открили стари картички или снимки, които показват детайли от атмосферата на празника преди години – украса, облекло на хората, празнична трапеза, рецепти и т.н., свързани с местната или чуждестранна традиция; да изработят макет на украсено Коледно дърво, според старата традиция; да изработят малки подаръци също в стила на старите местни празнични традиции; да издирят и научат стари коледни песни; да разкажат Коледни приказки от фамилната си памет преди няколко поколения и т.н. Всичко това означава, че музейният урок/образователна програма/ изисква от всеки участник предварителна подготовка. Тя включва не само нови знания, но и конкретна активност в избрана от отделния участник посока: наука, музика, изобразително изкуство, поезия, театър, фотография, форклорни практики и т.н. И всички тези активности/елементи са включени в предварително подготвения малък сценарий на програмата. Участието на всеки е задължително, в избаната от него посока.

Така нареченият „сценарий” или план на конкретния горепосочен примерен музеен урок би следвало да съдържа още: връзка със самото културно наследство, а именно – представяне на музейните артефакти и обяснение за тях от музеен специалист; може би малък спектакъл – тип възстановка на даден коледен обичай – представен от някои от участниците и/или от поканени професионалисти; може би автентична фолклорна музика, документални филми, свързани с местната коледна традиция, живи разказвачи на истории и т.н. Всичко зависи от възрастта на учениците/участниците/, от техните интереси и заложби, и от желанието им за творческа изява на тези заложби. Както вече стана ясно – неформалните музейни уроци/програми е добре да включват и практически елементи, така че, в конкретния случай може да се предвиди забавно упражнение за подготвяне на традиционни коледни ястия, за подреждане на празнична трапеза според обичаите на региона и още много реални практически занимания, в които не само ще се представят традициите, но участниците ще придобият и конкретни умения, практикувани в живота. Идеята е тези практики да продължават да бъдат живи и да се предават на поколенията в тяхната автентичност. Именно тук се крие същностната разлика с класическите училищни уроци, а също и връзката с културното наследство. Като към горното прибавим и още един задължително търсен момент - добро настроение, ентусиазъм и желание за учене – чрез конкретно действие – характерискиката на музейния урок – като не/информална педагогическа практика става съвсем ясна.

Моля, разгледайте следващите клиповете, в приложените по-долу линкове, за да направите разликата.

Класически формални уроци, проведени в музей,

Money Museum and the Lincoln Penny - YouTube

Part 1 Janet Martorello teaching a class on Uncial Calligraphy at the International Printing Museum - YouTube

Lessons from the History of Labour - Kim Sattler of the National Museum of Labour - YouTube

Интерактивни не/информални музейни уроци/програми

Early 1900s School Maths Lesson - YouTube

Demo Drama Class @ the NYS Museum - YouTube

Ако вече сте разгледали примерите, вероятно сте се обедили, че въпреки тяхното разнообразие и нетрадиционност, неформалните музейни уроци не са хаотична или чисто интуитивно прилагана практика. Неформалното образование като цяло, наистина използва много по-широк когнитивен ресурс, но всичко е добре планирано, добре подготвено, следва педагогическите принципи, използва професионална методика и дидактически инструментариум, и разбира се, се практикува от подготвени специалисти. Научната дисциплина, наречена „Музейна педагогика”, като част от Музеологията се развива особено бурно през последните десетилетия. Причината е, че неформалните образователни практики придобиват все по-голяма популярност в световен мащаб, а голяма част от тях се прилагат именно в или съвместно с музеите.

В тази връзка, моля погледнете още примери:

2011 HOT TICKET FEATURE: Children's Museum of Virginia - YouTube

www.polytechnicmuseum.org

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ - Регионален Исторически Музей - Пловдив

В началото на темата бяха посочени три основни обучителни методи, приложими в музейна среда: формален, не/информален и смесен. Тук ще дадем малко повече информация относно смесения метод, включващ едновременно формални и неформални елементи в рамките на една и съща музейна образователна програма. Причина за употребата на смесения метод са: по-доброто възприемане от страна на музейната публика и по-голямата ефективност на музейния образователен процес. И доколкото цел на музейното образование не е само придобиването на нови знания, но и превръщането им в убеждения и в модели на адекватно за съвремието ни поведение/стил на живот, стандарти на мислене и социална активност/- употребата на най-разнообразни образователни методи за постигане на горното са приложими. Те се избират според отделните групи музейни публики – в индивидуална и в обществена образователно-възпитателна полза.