2. ИКТ – сфери на приложение в музеите
Днес почти няма успешно работещ музей без ИКТ. Ако проследим логичния път на даден музеен артефакт от неговото откритие до появата му в музейната витрина, става ясно, че ИКТ присъстват активно – навсякъде.
Да започнем с изследователската и научна музейна работа. След откриването на даден артефакт или след придобиването му /чрез откупуване или дарение/ за музея, археолозите /или други специалисти/, започват научен анализ за: произход, датировка, материални характеристики, стилови и естетически особености /школи, течения/, авторство/ако се касае за картини и/или надписи/ и т.н. После анализите преминават към търсене на аналогии или доказване на уникалност /автентичност, раритет/, на база сравнение със сходни, вече открити артефакти. Събирането на тази информация по класически начин отнема много време. За радост, новите технологии /бази данни, компютърни програми и т.н/ операционализират процеса и дават по-бързи и точни отговори, или поне насоки на допълнително научно търсене. По-лесно се подготвят експертни становища за автентичност и/или аналогии, може да се реконструира историческия/художествен контекст, в който съответният артефакт е битувал при своето създаване и т.н. Някои от триизмерните програми, от своя страна могат да направят точни измервания и възстановки на цялото – по части от него и да дадат много още данни, свързани с изучавания обект.
След приключване на научното изследване – съответните музейни ценности подлежат да описание и музейна идентификация /дигитален паспорт/. Това се извършва съшо с помощта на ИКТ. Освен за музейни цели, тази идентификационна дигитална снимка/паспорт/ е задължителна и в случаите, когато дадена ценност е била открадната и се налага нейното търсене от съответните служби. Дигиталните паспорти съдържат изображения на експонатите от различни ъгли/гледни точки и пълни описания, които са основният ориентир при издирването. Информацията от дигиталните паспорти, може веднага да се препрати по електронен път до съответните служби и, на практика е единственият шанс – откраднатото или похитено наследство да бъде открито достатъчно бързо - преди да е изчезнало от границата на съответната държава.
Дигитализиране на информацията за ценностите е задължителна и за фондовата работа в музеите. Повечето музеи имат хиляди и дори милиони експонати. Те се съхраняват по определен ред/методика. Предвид честата смяна на местата им в отделни хранилища, в реставрационни ателиета, за пътуващи изложби и т.н, фондохранителите използват ИКТ /база данни и/или идентификационен регистър/ за документиране движението на експонатите от/в хранилищата, а също и за бързото им откриване при необходимост. В противен случай всяка музейна работа би се забавила или блокирала. От съображения за сигурност, достъп до горепосочените бази данни/регистри и право на опериране с тях имат само оторизирани музейни служители, но, наличието им е задължително за всеки съвременен музей.
Пространственото музейно оформление и дизайн също са сфера, в която новите технологии се прилагат активно, въпреки, че дизайнът е преди всичко творческа дейност. Всяка промяна в пространството на даден музей – било за нова изложба или преаранжиране на съществуващи такива е съпътствана от поредица проекти, които се изготвят предварително. Тук компютърните програми помагат за бързото изготвянето на различни варианти и след това – от тези варианти екипът избира най-подходящият. Същото се отнася за задачи по музейното осветление, акустични решения и т.н. Музейната работа, бидейки екипна по своята същност предполага вземане на окончателни решения чрез обсъждане гледните точни на всички специалисти. Коментирането на визуализирани компютърни модели на пространствените промени в експозициите спестява време. Музейните дизайнери, на които им липсват умения за използването на ИКТ, на практика вече не могат да бъдат достатъчно полезни, въпреки творческите си качества.
Следваща сфера на приложение на ИКТ в музейната работа е аранжирането на витрини и експозиции. Всяка изложба следва своя план, включващ експонати, текстове, изображения и множество други елементи, които допълват цялостното въздействие и хармония. Компютърните програми отново се намесват активно. Чрез тях отделните елементи във витрините могат да се унифицират/хармонизират стилово/ – като текстове, шрифтове, цветове и т.н, така, че да съответстват на водещата идея и да наподобяват максимално съответния исторически/естетически контекст. С други думи графичният/художествен компютърен дизайн вече е абсолютно задължителен. Той не само допринася за крайния естетически вид на експоцизии и изложби, но и за правилното възприемане на показваното от публиката. Подпомага автентичното звучене, като в същото време пести средства и време /могат да се правят поредица от виртуални модели, докато се постигне желаната визия/. Съответно музейните художници, фотографи, уредници от експозиционните отдели и аранжорите използват разнообразни компютърни програми – заедно и поотделно, за да постигнат желаното автентично въздействие върху публиката. Обратното вече звучи непрофесионално.
Сферата, в която най-активно се използват ИКТ в музеите е комуникацията/медиацията/ с публиката. Идвайки в музеите, повечето посетители искат да видят и да разберат колкото се може повече. С всяко следващо посещение очакват да видят нещо ново и/или различно. Музеите от своя страна имат огромни фондове, но нямат възможност достатъчно често да обновяват експозициите си, защото това е свързано с големи инвестиции. А и музейните зали не са достатъчно големи, за да обхванат и представят дори най-важното съдържание на фондовете и придружаващата го информация. /То не е и желателно, защото би могло да досади на публиката./ Тогава как можем да решим проблема? Какво да направим, че публиката да е доволна, да получи, което иска, и то в количеството и с качеството, което очаква? Отговорът е – чрез използване на новите технологии – като източник на допълнителна текстова и визуална информация в експозиционна среда. Различни съвременни технологии и специализирани устройства сензорни могат да помогнат на отделния посетител и по негов избор да му дадат повече информация за: музейните експонати; за историшчески контекст и аналогии и т.н. Поситителят има право на индивидуален избор от предварително заложената голяма информационна банка. Този избор не ангажира и на пречи на другите посетители. Индивидуалното преживяване на всеки посетител в „неговия” музей се съхранява.
Има най-различни видове дигитални технологии, устройства и приложения, подпомагащи музейната комуникация в нейните две направления: форми и инициативи за презентиране на наследството и музейно-образователни практики. Основно внимание на тази тема ще се отдели в последните две глави на настоящия е - курс.
Ефективната комуникация се нуждае от популяризиране и реклама на съответните музейни продукти. За привличане на повече посетители и за истинска комуникацията между тях и наследството, специалистите от „Връзки с обществеността” в музея подготвят информация за всяка инициатива. За постигането на бърз ефект пред възможно най-много адресати – се започва с качването на информацията на електронни носители – сайтове, уебстраници, профили в социални мрежи, платформи, форуми и т.н. Следваща стъпка са контактите с медиите, общуването с повечето от които също става по електронен път. Която и да е музейна изложба, програма, събитие, честване, конференция, семинар и т.н, по правило се придружават и от промотиращи материали – плакати, покани, диплянки, каталози и т.н. Повечето от тях също се изработят от музейните специалисти с помощта на различни компютърни програми. Въпреки характера си на „собствено производство”, тези имат необходимия професионален вид, защото новите технологии го осигуряват – без особени усилия. В допълнение, тези материали не са скъпи за изработване, а и лесно и бързо достигат до публиката – по електронен път.
Контактът с медиите се осъществява по подобен начин. Музеите сами подготвят и предлагат аудио или видео презентации, изпращат преслистовете с информация, заснемат кратки репортажи или съобщения и ги предоставят на журналистите в дигитален вид. Последното пести време и пари и дава повече шанс събитията да бъдат отразени своевременно, а също и с необходимата точност на информацията. Съвременните дигитални заснемащи устройства разполагат с огромна памет и възможности за опериране с нея. Използването им не само подпомага популяризацията на предстоящи и актуални музейни събития, но също така бързо и лесно документира събитията. По този начин информацията може да се структурира и подреди в последоватеност и по тематика, оформяйки собствения архив на музеите. /Последното е особено важно, като се има предвид, че в грижата си за наследството, музеите често забравят да съхраняват собствената си институционална история/.
ИКТ са полезни и на музейния маркетинг и продажбата на билети. Подобно на останалите сектори, и музеите вече внимателно проучват аудиториите си, за да планират своите продукти. Използват съвременни маркетингови методи, включващи новите технологии. Не всички музеи могат да си позволят да изготвят реални или виртуални модели на предстоящите си изложби и експозиции, за да проверят зрителския интерес. Но, повечето имат възможността да осъществят малки електронни проучвания, за да имат обратно мнението на публиката преди да стартират бъдещи инициативи. Компютърни модели на предстоящи изложби /или части от тях/ могат да се качат на Интернет страницата на съответния музей, или в профилите в социалните мрежи, като бъдат съпроводени с кратка информация за съдържанието и целите, а също и с кратка анкета към потенциалните посетители. Дори прочелите предварителната информация да не са много на брой, то вероятно ще са от постоянната публика и тяхното мнение е много важно. То помага за предварителна ориентация доколко даден проект е потенциално добър за публиката и за коя точно. Дава информация и относно параметрите на предстоящия проект, т.е как той би се осъществил най-ефективно, от гледна точка на времетраене, целеви групи, инвестиции и т.н.
Колкото до продажбата на билети – в по-големите музеи по света касите за билети работят с определени софтуерни продукти, регистриращи и обработващи най-разнообразни данни, свързани с посетителите: ден и час на визитата; честота на посещенията; вид на избраната музейна услуга; пол и видима възраст; вид на посещението – индивидуално, семейно, групово; причина или повод за посещението; регулярна повторяемост на посещенията /абонамент, временна карта за достъп/; преференциални цени за достъп и т.н. Компютърните програмите, свързани с „документиране и анализ на продажбите на билети и посещаемостта” в музеите са многобройни с различни нива на покритие – според необходимите данни. Програмите се изготвят според желанието на отделните музеи и по параметри, зададени от тях. Музеите използват резултатите от обработената информация, за да изготвят профилите на своите публики и съответно да планират/реорганизират инициативите си към правилния адресат.
Не можем да пропуснем и огромния потенциал на новите технологии, прилагани в реставрационния и консервационен процес. Датирането на експонати, изследванията за произход, проверката на изходните материали на ценностите и т.н. са само част от приложението на ИКТ в музейните лаборатории. С помощта на различни високотехнологични инструменти, програми и дигитален обмен между различни специалисти – от музеите и извън тях, части от ценности, открити на различни места могат да се сгобят, могат да се изследват заедно и поотделно за съответствие, а също и да се възстанови цялостен обект от негови отделни части, ако това се налага. /За целите на този е-курс няма да навлизаме в повече описания за ИКТ в реставрацията, предвид специфичността им./
Дадената по-горе информация представи най-общо сферите на ефективно прилагане на различни ИКТ в музеите. Въпреки, че описанието не е изчерпателно, все пак дава представа за мащаба на това приложение, в почти всички области на професионалната музейна активност.
Да започнем с изследователската и научна музейна работа. След откриването на даден артефакт или след придобиването му /чрез откупуване или дарение/ за музея, археолозите /или други специалисти/, започват научен анализ за: произход, датировка, материални характеристики, стилови и естетически особености /школи, течения/, авторство/ако се касае за картини и/или надписи/ и т.н. После анализите преминават към търсене на аналогии или доказване на уникалност /автентичност, раритет/, на база сравнение със сходни, вече открити артефакти. Събирането на тази информация по класически начин отнема много време. За радост, новите технологии /бази данни, компютърни програми и т.н/ операционализират процеса и дават по-бързи и точни отговори, или поне насоки на допълнително научно търсене. По-лесно се подготвят експертни становища за автентичност и/или аналогии, може да се реконструира историческия/художествен контекст, в който съответният артефакт е битувал при своето създаване и т.н. Някои от триизмерните програми, от своя страна могат да направят точни измервания и възстановки на цялото – по части от него и да дадат много още данни, свързани с изучавания обект.
След приключване на научното изследване – съответните музейни ценности подлежат да описание и музейна идентификация /дигитален паспорт/. Това се извършва съшо с помощта на ИКТ. Освен за музейни цели, тази идентификационна дигитална снимка/паспорт/ е задължителна и в случаите, когато дадена ценност е била открадната и се налага нейното търсене от съответните служби. Дигиталните паспорти съдържат изображения на експонатите от различни ъгли/гледни точки и пълни описания, които са основният ориентир при издирването. Информацията от дигиталните паспорти, може веднага да се препрати по електронен път до съответните служби и, на практика е единственият шанс – откраднатото или похитено наследство да бъде открито достатъчно бързо - преди да е изчезнало от границата на съответната държава.
Дигитализиране на информацията за ценностите е задължителна и за фондовата работа в музеите. Повечето музеи имат хиляди и дори милиони експонати. Те се съхраняват по определен ред/методика. Предвид честата смяна на местата им в отделни хранилища, в реставрационни ателиета, за пътуващи изложби и т.н, фондохранителите използват ИКТ /база данни и/или идентификационен регистър/ за документиране движението на експонатите от/в хранилищата, а също и за бързото им откриване при необходимост. В противен случай всяка музейна работа би се забавила или блокирала. От съображения за сигурност, достъп до горепосочените бази данни/регистри и право на опериране с тях имат само оторизирани музейни служители, но, наличието им е задължително за всеки съвременен музей.
Пространственото музейно оформление и дизайн също са сфера, в която новите технологии се прилагат активно, въпреки, че дизайнът е преди всичко творческа дейност. Всяка промяна в пространството на даден музей – било за нова изложба или преаранжиране на съществуващи такива е съпътствана от поредица проекти, които се изготвят предварително. Тук компютърните програми помагат за бързото изготвянето на различни варианти и след това – от тези варианти екипът избира най-подходящият. Същото се отнася за задачи по музейното осветление, акустични решения и т.н. Музейната работа, бидейки екипна по своята същност предполага вземане на окончателни решения чрез обсъждане гледните точни на всички специалисти. Коментирането на визуализирани компютърни модели на пространствените промени в експозициите спестява време. Музейните дизайнери, на които им липсват умения за използването на ИКТ, на практика вече не могат да бъдат достатъчно полезни, въпреки творческите си качества.
Следваща сфера на приложение на ИКТ в музейната работа е аранжирането на витрини и експозиции. Всяка изложба следва своя план, включващ експонати, текстове, изображения и множество други елементи, които допълват цялостното въздействие и хармония. Компютърните програми отново се намесват активно. Чрез тях отделните елементи във витрините могат да се унифицират/хармонизират стилово/ – като текстове, шрифтове, цветове и т.н, така, че да съответстват на водещата идея и да наподобяват максимално съответния исторически/естетически контекст. С други думи графичният/художествен компютърен дизайн вече е абсолютно задължителен. Той не само допринася за крайния естетически вид на експоцизии и изложби, но и за правилното възприемане на показваното от публиката. Подпомага автентичното звучене, като в същото време пести средства и време /могат да се правят поредица от виртуални модели, докато се постигне желаната визия/. Съответно музейните художници, фотографи, уредници от експозиционните отдели и аранжорите използват разнообразни компютърни програми – заедно и поотделно, за да постигнат желаното автентично въздействие върху публиката. Обратното вече звучи непрофесионално.
Сферата, в която най-активно се използват ИКТ в музеите е комуникацията/медиацията/ с публиката. Идвайки в музеите, повечето посетители искат да видят и да разберат колкото се може повече. С всяко следващо посещение очакват да видят нещо ново и/или различно. Музеите от своя страна имат огромни фондове, но нямат възможност достатъчно често да обновяват експозициите си, защото това е свързано с големи инвестиции. А и музейните зали не са достатъчно големи, за да обхванат и представят дори най-важното съдържание на фондовете и придружаващата го информация. /То не е и желателно, защото би могло да досади на публиката./ Тогава как можем да решим проблема? Какво да направим, че публиката да е доволна, да получи, което иска, и то в количеството и с качеството, което очаква? Отговорът е – чрез използване на новите технологии – като източник на допълнителна текстова и визуална информация в експозиционна среда. Различни съвременни технологии и специализирани устройства сензорни могат да помогнат на отделния посетител и по негов избор да му дадат повече информация за: музейните експонати; за историшчески контекст и аналогии и т.н. Поситителят има право на индивидуален избор от предварително заложената голяма информационна банка. Този избор не ангажира и на пречи на другите посетители. Индивидуалното преживяване на всеки посетител в „неговия” музей се съхранява.
Има най-различни видове дигитални технологии, устройства и приложения, подпомагащи музейната комуникация в нейните две направления: форми и инициативи за презентиране на наследството и музейно-образователни практики. Основно внимание на тази тема ще се отдели в последните две глави на настоящия е - курс.
Ефективната комуникация се нуждае от популяризиране и реклама на съответните музейни продукти. За привличане на повече посетители и за истинска комуникацията между тях и наследството, специалистите от „Връзки с обществеността” в музея подготвят информация за всяка инициатива. За постигането на бърз ефект пред възможно най-много адресати – се започва с качването на информацията на електронни носители – сайтове, уебстраници, профили в социални мрежи, платформи, форуми и т.н. Следваща стъпка са контактите с медиите, общуването с повечето от които също става по електронен път. Която и да е музейна изложба, програма, събитие, честване, конференция, семинар и т.н, по правило се придружават и от промотиращи материали – плакати, покани, диплянки, каталози и т.н. Повечето от тях също се изработят от музейните специалисти с помощта на различни компютърни програми. Въпреки характера си на „собствено производство”, тези имат необходимия професионален вид, защото новите технологии го осигуряват – без особени усилия. В допълнение, тези материали не са скъпи за изработване, а и лесно и бързо достигат до публиката – по електронен път.
Контактът с медиите се осъществява по подобен начин. Музеите сами подготвят и предлагат аудио или видео презентации, изпращат преслистовете с информация, заснемат кратки репортажи или съобщения и ги предоставят на журналистите в дигитален вид. Последното пести време и пари и дава повече шанс събитията да бъдат отразени своевременно, а също и с необходимата точност на информацията. Съвременните дигитални заснемащи устройства разполагат с огромна памет и възможности за опериране с нея. Използването им не само подпомага популяризацията на предстоящи и актуални музейни събития, но също така бързо и лесно документира събитията. По този начин информацията може да се структурира и подреди в последоватеност и по тематика, оформяйки собствения архив на музеите. /Последното е особено важно, като се има предвид, че в грижата си за наследството, музеите често забравят да съхраняват собствената си институционална история/.
ИКТ са полезни и на музейния маркетинг и продажбата на билети. Подобно на останалите сектори, и музеите вече внимателно проучват аудиториите си, за да планират своите продукти. Използват съвременни маркетингови методи, включващи новите технологии. Не всички музеи могат да си позволят да изготвят реални или виртуални модели на предстоящите си изложби и експозиции, за да проверят зрителския интерес. Но, повечето имат възможността да осъществят малки електронни проучвания, за да имат обратно мнението на публиката преди да стартират бъдещи инициативи. Компютърни модели на предстоящи изложби /или части от тях/ могат да се качат на Интернет страницата на съответния музей, или в профилите в социалните мрежи, като бъдат съпроводени с кратка информация за съдържанието и целите, а също и с кратка анкета към потенциалните посетители. Дори прочелите предварителната информация да не са много на брой, то вероятно ще са от постоянната публика и тяхното мнение е много важно. То помага за предварителна ориентация доколко даден проект е потенциално добър за публиката и за коя точно. Дава информация и относно параметрите на предстоящия проект, т.е как той би се осъществил най-ефективно, от гледна точка на времетраене, целеви групи, инвестиции и т.н.
Колкото до продажбата на билети – в по-големите музеи по света касите за билети работят с определени софтуерни продукти, регистриращи и обработващи най-разнообразни данни, свързани с посетителите: ден и час на визитата; честота на посещенията; вид на избраната музейна услуга; пол и видима възраст; вид на посещението – индивидуално, семейно, групово; причина или повод за посещението; регулярна повторяемост на посещенията /абонамент, временна карта за достъп/; преференциални цени за достъп и т.н. Компютърните програмите, свързани с „документиране и анализ на продажбите на билети и посещаемостта” в музеите са многобройни с различни нива на покритие – според необходимите данни. Програмите се изготвят според желанието на отделните музеи и по параметри, зададени от тях. Музеите използват резултатите от обработената информация, за да изготвят профилите на своите публики и съответно да планират/реорганизират инициативите си към правилния адресат.
Не можем да пропуснем и огромния потенциал на новите технологии, прилагани в реставрационния и консервационен процес. Датирането на експонати, изследванията за произход, проверката на изходните материали на ценностите и т.н. са само част от приложението на ИКТ в музейните лаборатории. С помощта на различни високотехнологични инструменти, програми и дигитален обмен между различни специалисти – от музеите и извън тях, части от ценности, открити на различни места могат да се сгобят, могат да се изследват заедно и поотделно за съответствие, а също и да се възстанови цялостен обект от негови отделни части, ако това се налага. /За целите на този е-курс няма да навлизаме в повече описания за ИКТ в реставрацията, предвид специфичността им./
Дадената по-горе информация представи най-общо сферите на ефективно прилагане на различни ИКТ в музеите. Въпреки, че описанието не е изчерпателно, все пак дава представа за мащаба на това приложение, в почти всички области на професионалната музейна активност.