1.1.Дистанционни и виртуални лаборатории/експерименти – в музеите за наука и техника
Технически, дистанционният експеримент се извършва на място, което е различно от това на експериментатора. Последният може да говори пред публика и да представя резултатите от експеримента така, както е показано на фигурата или да се намира на далечно разстояние, където достъпът е невъзможен по една или друга причина. Дистанционният експеримент се състои от две концептуално различни части. На първо място това е самият експеримент, който се ръководи от разстояние и на второ идва методът, който трябва да осигури неговото дистанционни представяне. Експериментът се контролира чрез софтуер през Интернет като се задават команди от интерактивен интерфейс.
Фигура: Експеримент с типично
дистанционно управление.
Експериментаторът е на различно място от лабораторията, в която се
намира експериментът, например - в учебна стая (в ляво) и контролира истинския
експеримент (в дясно). Контролът върху експеримента се осъществява от говорителя през
Интернет.
С развитието на
новите компютърни технологии и JAVA – интерактивен
мултимедиен програмен език, сега е възможно да се симулират инженерни и научни
лабораторни проекти с компютър.
Виртуалната лаборатория се дефинира като интерактивна среда за проектиране и управление на симулирани експерименти. Изпълнението на експеримента се състои в задействане на програма, която е заредена на дистанционен сървър.За да стартира тази програма потребителят се свързва със сървъра чрез потребителския интерфейс. Софтуерна управляваща платформа стартира симулационната програма. Тя моделира някакво реално експериментално поведение, създавайки изходни сигнали, графики и/или данни когато потребителят конфигурира даден пакет от входящи параметри.
Други примери за е-образователни
дейности в музеите може да видите на линковете по-долу :
http://elearningexamples.com/museum-of-scienceindustry-chicago/
http://elearningexamples.com/periodic-table/