Смарт обектите са категория малки устройства или методи, които правят

възможни три неща: първо, позволяват към даден предмет да бъде прикрепен уникален идентификатор; второ, могат да „прикрепят” към него (предмета) известно количество информация като например: възраст, местоположение, данни за средата, в която се намира - температура или влажност, и т.н.; и трето - те могат да показват статуса на тази информация при поискване чрез оптична или електромагнитна честоти. Най-новите постижения в тези технологии са свързани с използването на по- евтини сензори и безжични комуникации.

Те могат да се използват за: дигитално управление на физически обекти; да контролират техния статус; да алармират, когато предметите са в опасност или са повредени; могат дори да ги анотират с описания, инструкции, упътвания, снимки, връзки с други предмети и всяка друга контекстуална информация, която можем да си представим.

Докато най-модерните категории смарт обекти са все още далеч от употреба в музеите, то QR кодовете, например са вече доста добре възприети.

QR кодът (съкращение от Quick responce code) е търговската марка на вид матричен баркод (или дву-измерен код). Той може да съхранява повече информация отколкото всеки друг от старите линейни баркодове. Черно-белият квадратен код може да съхранява различна текстова информация (напр. Уеб-адрес, бизнес карта и т.н.), както и различна от текстови данни.

 

 

За да се прочете кода е необходима камера и софтуер, който да го декодира. Това декодиране може да стане като се използва камера на мобилен телефон, поддържащ съответното приложение, но QR кодът може да се разчете и чрез компютър, който има уебкамера.

 

Пример:

 

 

За да промотира изложба на Пикасо, Музеят за изящни изкуства във Вирджиния създава портрет на художника, съставен от QR кодове, които насочват  потребителите на смартфони с камера към уеб страница, която разказва за него и дава информация за изложбата.